За книгата: година / Колидора, грозна и глупава по-млада принцеса, въздъхна тежко и, като вдигна глава, погледна към небето. Толкова тихо, ведро: леки и пухкави облаци се носеха бавно и величествено по синьото небе. Чуруликането на птиците се чуваше навсякъде и изобщо не дразнеше, а по-скоро успокояваше и даваше някаква надежда за бъдещето. Принцесата притисна колене към гърдите си и затвори очи. Тя трябва да разбере себе си, да разбере какво точно изпитва към върколака. Защо сърцето ти подскача, когато го видиш? Защо тялото му се изпълва с топлина, когато се приближи до нея? И какво се случва в душата й, когато погледне в зелените му очи? Какво означава всичко това за нея? Е, не е нужно да си гений, за да го разбереш. И това го правеше още по-болезнено. Как се чувства??